Арон Сабат Аронов е български тенор и вокален педагог от еврейски произход.

     Роден е на 12 юли 1937 г. в гр. Дупница, България. Като ученик се занимава със спорт, шах и музика. Става окръжен първенец на 100 метра гладко бягане за юноши, втори на градския турнир по шах и втори на юношеския турнир по тенис на маса гр. Дупница. 
   Първите си изяви в оперетни спектакли прави още като ученик в гр.Дупница, в оперетите „Запорожци отвъд Дунава“ (Дунаевски), „Царицата на чардаша“ (И. Калман) и „Хубавата Елена“ с диригент Венета Вичева. 
   Завършва Българска държавна консерватория — оперно пеене и майсторски клас при големия вокален педагог Христо Бръмбаров (педагог на Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Узунов).

Кариера

   Първия си професионален дебют прави 1965 г. във Варненска опера с Алфред от „Травиата“. Следват участия в Софийска опера като Манрико в „Трубадур“ с Александрина Милчева (мецосопран), Стефка Евстатиева (сопран) и Николай Смочевски (баритон), като Ернани в „Ернани“ с Юлия Винер, Щева Бурия в „Йенуфа“.

   По същото време (1965 г.) става член на състава на Държавния Музикален Театър „Стефан Македонски“ — София, където поема подадената му щафета от големите български тенори Любомир Бодуров и Минко Босов. Изпълнява всички централни тенорови роли.

   Преддебютното му участие е в „Моята прекрасна лейди“ — Фреди, а дебютната му роля — Анж Питу от френската оперета „Дъщерята на мадам Анго“. В периода от 1965 г. до 2007 г. Арон Аронов е водещ артист в Държавния Музикален Театър „Стефан Македонски“. След прекратяване на сценичната си кариера се отдава на вокална педагогика.

   Работи с режисьори като Михаил Хаджимишев, Петър Щърбанов, Борис Покровски, Леон Даниел, Гец Първанов, Богдан Ковачев, Пламен Карталов, Румен Нейков; с диригентите: Росица Баталова, Радосвета Бояджиева, Михаил Ангелов, Жул Леви, Недялко Недялков, Борис Хинчев, Руслан Райчев; с художниците: Мариана Попова, Салваторе Русо и др.

   Партнира си с Анета Цанкова, Тинка Краева, Лиляна Кошлукова, Божана Продева, Диана Попова, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов, Минко Босев, Гена Димитрова, Александрина Милчева, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Стефка Евстатиева, Юлия Винер, Стефка Минева, Никола Гюзелев, Николай Смочевски, Никола Николов, Нико Исаков и др.

Репертоар

   За четиридесетте и пет години творческа кариера Арон Аронов има изиграни 975 спектакъла в ролята на Едвин от „Царицата на чардаша“ и 134 в ролята на Фери Бачи от същата оперета. Многобройни са превъплащенията му в ролите на Данило от „Веселата вдовица“; Граф Тасило от „Графиня Марица“; Адам от „Птицепродавецът“; Айзенщайн, Фалке и Алфред от „Прилепът“; Баринкай и Хомонай от „Цигански барон“; Парис, Ахил и Калхас от „Хубавата Елена“; Паганини от „Паганини“.За героя му на Су Чонг от „Страната на усмивките“ се говори десетилетия наред.
   В репертоара му са и централните роли от „Теменужката от Монмартър“, „Принцът от Мадрид“, „Перикола“, „Хубавата Галатея“, „Андалусия“, „Рицар Синята брада“ и много други.

   Не остава длъжен и към българските заглавия, където изпълнява ролите на Младен и Минко от „Бунтовната песен“ (Г. З. Черкин), Кир Спиридоне от „Рицарят“, Илия от „Луд Гидия“ (П.Хаджиев), Ученият от „Сянката“ (В. Райчев).

   За ролите на Сполетта от „Тоска“, Абата от „Андре Шение“, Панг от „Турандот“, Руиц от „Трубадур“, Нормано от „Лучия ди Ламермур“, Овлур от „Княз Игор“, трети евреин от „Саломе“ е наричан „Царят и на малката роля“.

   Разкъсвайки се между любовта към оперетата и операта, Арон Аронов участва в две премиери в един ден с почти застъпващ се часови интервал. Стартира с Шулц от „Кабаре“ в Музикалния театър, а след финала, бързайки, се превъплъщава в жреца от „Идоменей“ в Софийската опера.

Личен живот

   Арон Аронов свързва живота си със Здравка Писарева. Имат дъщеря Сабина, която не тръгва по стъпките на родителите си, а се насочва към филологическите науки.